Странно просветлява смръщеният ден,
спомен загорчава, тя стои пред мен.
Искам да докосна пръстите и пак,
но не зная просто как.
Но зная - миналото мина, бъдещето не.
Ако се докоснем в кратък миг поне,
ще избухне огън, ще ни върне там
няма връщане назад.
Тя бе любов, (х2)
реже като нож,
и няма ден, и няма нощ.
И отново смръщен гледа те светът.
Всеки се завръща в своя собствен път.
Всичко отминава под това небе,
болката отляво - не!
Тя бе любов, (х2)
реже като нож,
и няма ден, и няма нощ.
Тя бе любов, (х2)
реже като нож,
и няма ден, и няма нощ.
| Есть ошибки или текст неправильный?
Вы можете его откорректировать. |
Транскрипция в настоящий момент не загружена.
Аккорды в настоящий момент не загружены.
Ссылка на видеоклип в настоящий момент не загружена.
Ссылка должна иметь формат "HTML Object".
То есть, начинаться строкой <objеct или <iframе или <embеd.
Получить такую ссылку, например:
— в YouTube, нажав «Поделиться» --> «HTML-код»;
— в RuTube, нажав «Код вставки»
и т. д...
Комментарии могут видеть только зарегистрированные пользователи!
