Аз и ти, ти и аз (Койчинов Теодор)

Дори и на стените в този час
Не бих прошепнал аз без глас 
Това, което беше в нас

Вали и ето времето без теб
Безкрайно мъртво е 
и няма дума за тъга

пр.
Сега ноща се слива бавно с дъжда
И мудно пада над града
И сякаш пак някой ме вика
Но аз не се обръщам този път
Защото няма път назад сега
Искам да питам

Те те бяха четири ръце
Но зад стоеше не сърце
А четири сърца
Бе бе почти като в небе
Отразено в поле
В което тичаше дете

пр.
Сега ноща се слива бавно с дъжда
И мудно пада над града
И сякаш пак някой ме вика
Но аз не се обръщам този път
Защото няма път назад сега
Искам да питам

Но умира утрото без теб
Като бяла празнота изгрява
В сивия ми ден
Защо
Се свършват улиците в мен
В огледалото ми няма още
Други цветове

пр:
Сега ноща се слива бавно с дъжда
И мудно пада над града
И сякаш пак някой ме вика
Но аз не се обръщам този път
Защото няма път назад сега
вече няма да питам

Есть ошибки или текст неправильный? Вы можете его откорректировать.