Неочакван край (Деси Слава)

Свят за двама, ти ми обеща
да бъдем двама, пламък нежен в мене разгоря ,
но беше ли измама?
Твоя ли съм или не, сбърках ли със теб къде?
Ти отнесе моите целувки.
Там остави в тишина страдащата ми душа,
но не можеш лесно да забравиш мен.
Но не искам аз сега да те спра
щом е във мен вината, любовта бе лъжа,
но затова
не, не мога аз да простя
ти ми рани душата,
но ще ти кажа в тази измама
няма да бъда сама.

Свят за двама сякаш на шега, повярвах в измама.
Огън няма вече в любовта, остава раздяла.
Твоя бях, а вече не,
сбърках аз не знам къде ти отнесе моите целувки ,
там остави в тишина страдащата ми душа,
но не можеш лесно да забравиш мен.

Есть ошибки или текст неправильный? Вы можете его откорректировать.