Полегнала е Гергана
гора зелена, елхова(х2)
ехова и орехова.

Там де Гергана лежеше
после тревата съхнеше(х2)
на дърво листо капеха.

Кога Гергана плачеше
цялата гора ехтеше(х2)
всички овчаре сбираше.

Защо си няма Гергана
миличка майка едничка,
мъката да се изкаже,
на сърце да ье улекне. 

 

 Скачано с сайта www.Muza.vip