Есента рони листа,
лист по лист, ден подир ден от календара.
Тръгвам назад, връщам този свят
и така в спомена мой стигам до мама.
Припев:
До една нейна сълза, до любов и топлина,
до всичко което е тя и е мама.
Закъснях и чак сега мисля за тези неща,
до една нейна сълза през есента.
Много любов вече разпилях,
но една все пак една в мене остана,
не пролетта, а целия живот
и сега вече разбрах, тя е за мама.
Как да и кажа накрая,
нещо добро да я сгрява.
Как да и кажа: "Прости ми мамо прости!" ?
Припев:
Страница с mp3: